доктор Теодора Георгиева,
хон. асистент в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Историите за Кръстоносните походи доминират с описания на военни подвизи, владетели, аристократи, рицари. Зад тези наративи рядко се срещат сцени, отразяващи всекидневието на тогавашното население – независимо дали говорим за т.нар. латинци или за жителите на Византийската империя, чиито пътища стават контактна зона между Изтока и Запада.
Но из разказа на монаха Одон от Дьои (придружавал френския крал Луи VII (1137 – 1180)) откриваме една любопитна случка, разиграла се в подградието на Филипопол (дн. Пловдив) по време на Втория кръстоносен поход (1147 – 1149). Историята ни отвежда в пространството на маргиналите в обществото – в кръчмата (tabernis). Тази кратка, на пръв поглед второстепенна случка разкрива важни аспекти от срещата между западноевропейската култура и градската среда на Византийския Югоизток.
В настоящото изследване ще се представи конкретна случка от латинското подградие на ромейския Филипопол. Именно разказът на Одон от Дьои ще послужи като отправна точка за локализирането на споменатия burgum Latinorum, за частично реконструирането на етническата и социалната топография на града, но и за икономическото значение на Филипопол, привлякло вниманието на преминаващите кръстоносци. От друга страна, историята с mimum ще способства за изясняване на възприятието на т.нар. колективен смях и социалната диференциация в изразяването на емоции през Средновековието.
Още от 90-те год. на XI в. историята на Филипопол, в една или друга степен, е обвързана с преминаващите кръстоносци от Първите четири похода. Това се дължи най-вече на ключовото местоположение на града – основен пункт по пътната артерия Via Militaris и важен военно-стратегически център в рамките на Византийската империя. Неминуемо това ни отвежда към развиващия се стокообмен и значението на града в икономическо отношение, включително и за преминаващите кръстоносни армии.
Сведенията в западноевропейските хроники съдържат указания за реализиран стокообмен в отделните селища. От оставените описания става ясно за значимостта на урежданите пазари, осигуряващи необходимите продукти на преминаващите кръстоносци (Odonis de Deogilo (ЛИБИ II 1960: 123, 127)). Самият Via Militaris/Via Diagonalis получил най-голямата си натовареност именно през XI – XII в. (Симеонова 2012: 3). Това предполага нарастване на търговската активност в селищата по главните пътни артерии. Наред с това от писмените сведения, намиращи потвърждение в археологическите данни, става ясно и за грабителски действия от рицарските части. Анализът им позволява да се заключи, че преминаването на западноевропейските части от Първия (1096 – 1099) и Втория кръстоносен поход (1147 – 1149) (Гагова 2004: 54-57), в известна степен, действало като ,,импулс‘‘ за местната икономика, въпреки някои случаи на стълкновения. Тези от Третия поход (1189 – 1192) обаче имали значително по-негативни последици, свързани с разрушения и грабежи на отделни селища в Тракия (Станев 2013: 212).
По време на Втория кръстоносен поход се споменава за съществуването на ,,латинска крепост‘‘ (burgum Latinorum), като по сведенията на Одон от Дьои тя се намирала ,,вън от стените на Филипопол‘‘ (Odonis de Deogilo (ЛИБИ II 1960: 122). Кое поражда възникването на подобен квартал? Главно функциониращата пътна система. Преминаването на кръстоносците през Via Diagonalis пораждало необходимостта от организирането на пазари в отделни селища на Балканския полуостров, осигуряващи на рицарите суровини и материали. Следователно, с подобно предназначение функционирал и пловдивският латински квартал, както отбелязва и Одон от Дьои: ,,доставяше срещу заплащане изобилни припаси‘‘ (Odonis de Deogilo (ЛИБИ II 1960: 122). Посоченото указание показва предназначението на този квартал, а именно осигуряване с необходимите суровини и материали, преминаващите оттам кръстоносни части. Вероятно в споменатата крепост са пребивавали търговци, занаятчии, както и притежатели на кръчми, странноприемници, конюшни и работилници (Примов 1978: 48).
Въпросът с локализирането на burgum Latinorum е сложен, поради липсата на точно указание в изворите. Наличната информация е, че се е намирал ,,вън от стените‘‘. Въпреки това, някои изследователи търсят местоположението му около днешната арменска църква ,,Сурп Кеворк‘‘ (Св. Георги), намираща се по северозападния склон на Небет тепе. Косвена индикация в полза на тази хипотеза се открива в сведението на Одон от Дьои. Авторът отбелязва, че в т.нар. латински квартал е имало църква ,,Св. Георги‘‘, намираща се ,,вън от града‘‘ (Odonis de Deogilo (ЛИБИ II 1960: 124).
Това дава основание на изследователи, като А. Данчева-Василева, да предположат, че става въпрос за един и същи храм. От надпис над входната врата на църквата ,,Сурп Кеврок‘‘, поставен през 1828 г. във връзка с нейното обновление, става ясно, че арменската община в града я получава през 1675 г. Явно става въпрос за вече съществуваща от преди това църква, а не за изцяло новоизградена. Традицията да се запазва местоположението на храмовете и техните патрони също служи като аргумент в подкрепа на изказаната хипотеза (Данчева-Василева 1998: 164-168.). Близостта на Арменската църква в канонично и догматично отношение с Католическата, както и контактите между споменатите две страни също могат да послужат като обосновка в тази посока (Данчева-Василева 2009: 381). Връзките между арменската общност и западноевропейските представители се забелязват и по време на Третия кръстоносен поход, когато Никита Хониат изрично отбелязва тази близост: ,,алеманите [2] общуват с арменците и са съгласни помежду си относно повечето еретически учения‘‘ (Nicetae Choniatae ГИБИ XI 1983: 37-38).
Сведенията за живота във Филипопол и пребиваването на кръстоносците от Втория поход започват с престоя на германските части, начело с Конрад III (1127 – 1152) от рода Хоенщауфен, като пребиваването се отнася към края на август на 1147 г.: ,,когато алеманите се разположили край Филипопол…не помислили за стълкновение. Защото там епископ бил Михаил Италиецът…Той спечелил краля с чара на словото си, омагьосал го с медения си език, като променял мнението [му] в полза на ромеите…‘‘ (Nicetae Choniatae ГИБИ XI 1983: 10). След оттеглянето на предводителя им обаче, Никита Хониат и Одон от Дьои отбелязват възникналия конфликт между местното население и кръстоносците в една от кръчмите на латинския квартал. При завръщането на Конрад III в града същият заплашвал с разправа и военни действия.
И тук разказът ни отвежда към случката с т.нар. ,,смешник‘‘ – укротител на змии или фокусник. Тази сцена насочва вниманието ни към представата за смях и веселие в средновековните общества и социалните диференциации в изпълнението на подобен вид професии. Емоциите в Средновековния свят са социално конструирани в контекста на политическата идеология. Оттук, емоциите трябва да се разглеждат не само като психично проявление, но и като културни феномени, и то главно колективни (Mullet, Ashbrook Harvey 2023: 2). Нагласите спрямо радостта са съобразно нравствените изисквания на средновековното общество. Смехът и ведростта са допустими, но доминиращата идеологема е, че са аспект от плътското и земното (Бояджиев 2021: 379).
През Средновековието е трудно да разграничим индивидуалния и колективния смях. Акцентът по-скоро попада върху общностния израз на емоции и произтичащата социална диференциация (Mullet, Ashbrook Harvey 2023: 2). Смехът се асоциира с низшето в човека. Съответно, той се произвежда от обществените маргинали – артисти, мимове, шутове и пр. (Бояджиев 2021: 379).
Историята на Одон от Дьои ни отвежда в една от кръчмите в латинския квартал на Филипопол, където между кръстоносците се появил местен фокусник: ,,насядали в тамошните кръчми, за зла участ присъствал и един смешник, който въпреки че не знаел езика им, все пак седнал, поздравил и започнал да пие. И след дълго пиянстване той измъкнал една змия, която държал омагьосана в пазвата си, сложил я бързо на земята…и е унесъл в други фокусничества, и то между хора, чиито нрави и език не познава. Алеманите…сграбчили фокусника и го разкъсали…настанал смут в предградието…‘‘ (Odonis de Deogilo (ЛИБИ II 1960: 122).
В разказа на Одон от Дьои пространството на смеха, на обществените маргинали е кръчмата (tabernis). Именно там се появява смешникът (ioculator), който се отдал на пиянство и се унесъл във фокусничества. Тези действия са счетени за лошо знамение от немските кръстоносци, които сграбчили фокусника (mimum) и настъпила суматоха. От описанието проличава отношението към лицата, занимаващите се с подобни дейности. Първо, т.нар. смешник е в пространството на кръчмата, което е свързано с низшето и първичното. Дейността, която изпълнява – фокусничеството – е поставена наред с пиянството, т.е. попада в аморалното и недобродетелното поведение, в нарушение с религиозните норми. Този пример отчетливо показва преплитането на нравствени представи с битови реалии, изразяване на емоции и социална обусловеност.
Емоциите в Средновековния свят преди всичко са определени от политически, религиозни и социални норми. Нагласите спрямо радостта и смеха са детерминирани от възприятието за морал в контекста на религиозните предписания и гравитира около темата за греха и праведността. Противовес на това са веселието и прекомерният смях, възприемани като безумие, глупост, несериозност, лекомислие, а дори и на лукавост и изкушение. С конкретната случка от латинския квартал успяхме да надникнем отвъд военните походи и дипломацията. С историята, разказана от Одон от Дьои реконструирахме част от всекидневието на средновековното население. Чрез един делничен, почти гротесков епизод, който разкрива човешкото измерение на кръстоносното присъствие в ромейския Филипопол. Burgum Latinorum – позициониран между цитаделата и чуждото, Византия и латинския Запад, между войната и всекидневния живот – функционира като гранично пространство, в рамките на което протича непрекъснато движение: от обмен на суровини и стоки, през културно влияние и етносоциални промени, до разкази за всекидневието на рицари, търговци, мимове, артисти.
Използвана литература
Mullet, Ashbrook Harvey 2023: Mullet, M., S. Ashbrook Harvey, Managing Emotion in Byzantium. Passions, Affects and Imaginings, London/New York 2023.
Nicetae Choniatae ГИБИ XI 1983: Nicetae Choniatae, Historia, Corpus Fontium Historiae Byzantinae, vol. XI/1, rec. I. van Dieten, Berlin, 1975 (Гръцки извори за българската история (ГИБИ), т. XI, София 1983, с. 8-94).
Odonis de Deogilo ЛИБИ II 1960: Odonis de Deogilo, Liber de via sancti sepulchri ed. G. Waitz, MGH, SS, XXVI (Латински извори за българската история (ЛИБИ), том II, ред. Ив. Дуйчев, М. Войнов, Стр. Лишев, Б. Примов, София 1960, с. 118-128).
Бояджиев 2021: Бояджиев, Ц., Другото Средновековие, София 2021.
Гагова 2004: Гагова, Кр., Кръстоносните походи и средновековна България, София 2004.
Данчева-Василева 1996: Данчева-Василева, А., Етнически състав на населението и демографски промени във Филипопол (IV – XIV в.), Исторически преглед, 5, София 1996, с. 3-24.
Данчева-Василева 1998: Данчева-Василева, А., Локализиране на латинския квартал в Пловдив през Средновековието, Исторически преглед, 5 – 6, София 1998, с. 163-169.
Данчева-Василева 2009: Данчева-Василева, А., Пловдив през Средновековието (IV – XIV век), София 2009.
Примов 1978: Примов, Б., Вторият кръстоносен поход през балканските земи и Византия, Исторически преглед, 6, София 1978, с. 37-57.
Симеонова 2012: Симеонова, Л., Т.нар. Диагонален път – рядко използваният път на Балканското средновековие. – В: Medievalia, год. 2, кн. 5 (Доклади от конференцията „Мултикултурното пространство на балканския град по Долен Дунав и Via Diagonalis”, 7 ноември 2012), София 2012, с. 1-9.
Станев 2013: Станев, К., Миграцията от Тракия към Северна България в края на XII – началото на XIII в. и нейните последици. – В: Средновековният българин и ,,другите‘‘. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин. Петър Ангелов, София 2013, с. 207-227.
[1] Доктор, ПУ ,,Паисий Хилендарски‘‘.
[2] Германците, начело с Фридрих I Барбароса.