Бурната история на Тамплиерския орден и особено неговият трагичен край вече столетия будят въображението на професионалисти и любители в областта на медиевистиката. Свидетели сме на появата на всевъзможни теории, които се опитват да обвържат съвременни организации и феномени с миналото на ордена. Всъщност разправата с тамплиерите е изключително сурова, повсеместна и е свързана с опити за налагане на damnatio memoriae в много от европейските територии. Поради тази причина възстановяването на историята на ордена е трудна задача и поради това всеки един съществуващ факт или документ, който може да бъде определен като достоверен, има неоценимо значение. Целта на настоящата публикация е да запознае българския читател именно с тази достоверна информация, която съществува относно присъствието на тамплиерите на Балканския полуостров (без неговите северозападни краища, които са част от западния свят, бидейки подвластни на Венеция и Унгарското кралство в разглеждания период). Както е добре известно, орденът е основан през 1119 г. от група рицари, водена от Юг дьо Пайен, а неговата основна цел е войната за освобождение и защита на Светата земя. Неслучайно и основната дейност на тамплиерите, както и на техния основен конкурент- Ордена на хоспиталиерите, е свързана с отбраната на Латинското кралство в Йерусалим и останалите латински владения в Утремер, чак до 1291 г., когато египетските мамелюци овладяват Акра и слагат край на християнските владения в Близкия изток. Крепост на тамплиерите в региона за кратко е и Кипър, но и той преминава в ръцете на династията Лузинян, а самите тамплиери се превръщат в основен „козел отпущения“ за поражението на християнската кауза в източните земи.¹ Каква е обаче ролята и присъствието на тамплиерите в балканските земи и в кой хронологически период може да бъде достоверно установена? Този въпрос е сравнително добре изследван в съвременната историография, но това по никакъв начин не препятства на появата на всевъзможни хипотези, основателни или не, за далеч по- широко присъствие на тамплиерите, включително и в съвременните български земи. Внимателният поглед върху наличната фактология

1 Николов, Александър. „Тамплиерите-“козли отпущения“, Християнство и култура, 3 (2009), 61–71.

обаче ни отвежда съвсем закономерно към първата половина на XIII в. и по-специално към Четвъртия кръстоносен поход като време на трайната поява и настаняване на тамплиерски структури в пределите на Балканския полуостров. Това е времето на връх на западната експанзия в средновековните Балкани, свързано с възникването на Латинската империя върху бивши византийски територии и същевременно апогей на могъществото на самия Тамплиерски орден, който получава сериозна подкрепа от Папството и се превръща във водещата военномонашеска организация в пределите на католическия свят.