Възстановка на благороднически костюми от епохата на Латинската империя
Калина Атанасова (Бъдъмба) се занимава с исторически възстановки от 2004 г. и оттогава има множество участия в тематични фестивали и изложби. В момента е докторант в ШУ "Епископ Константин Преславски" и пише дисертация на тема "Облеклото на Второто българско царство".

Началните етапи от съществуването на Втората българска държава са белязани от отношенията й с рицарите на Третия и Четвъртия кръстоносен поход. Независимо от естеството на тези отношения през годините, културният обмен между Изтока и Запада,  започнал по време на тези походи и дал своето отражение и върху Балканите, е безспорен. Едно от неговите проявления е активният синтез на модни идеи и обмен на елементи от облеклото.

Настоящите костюмни възстановки са разработени специално за Сдружение “Филипопол”, чиято основна цел е реконструиране историята на Филипополското дукство (1204-1260). Дрехите, характерни за Западна Европа през XII-XIII в., и вероятно носени и в Латинската империя (1204-1261) са нагледна илюстрация на описаните процеси.

 

  1. Мъжки костюм XII-XIV в. Състои се от следните елементи:

– gardecorp от кадифе с подплата.

Гардкорп представлява пътна дреха с качулка и висящи ръкави. Навлиза в Западна Европа в края на XII в., вероятно донесена от кръстоносците след контактите им с Близкия Изток. Най-ранното изображение на дрехата е на миниатюри в  Liber ad Honorem Augusti (ок. 1225), изобразяваща английския крал Ричард I [Vuleta 2020, 425; Dawson 2016, 141-142] (източник на изображенията – Уикипедия).

Кралят е представен в една и съща дреха, като отворите висящите ръкави са на две различни места. На приложената реконструкция ръкавите също могат да се носят по два различни начина.

През XIV в. изображения на подобни дрехи се откриват и в България.

– колан с метални апликации. Модата на апликираните колани възниква в Западна Европа и през XIII в. се разпространява и на Балканите. Един от първите примери за усвояването й е портретът на Калоян в Боянската църква. Особеност при носенето на тези колани е свободно висящият край. През XIII-XIV в. от Британските острови до Кавказ са носени почти еднакви колани, а конкретното изделие представлява реконструкция на находка от Кичево, Варненско. [Павлова 2011]

  1. Женски костюм XII в. (изображение [Norris 1999]) Елементите в случая са:

– bliaut от коприна. Блио е популярна дреха за мъжете и жените в Западна Европа през XII в. Възниква по време на Първия кръстоносен поход, когато западната общност в Светите земи получава по-свободен достъп до ориенталските фини копринени тъкани [Norris 1999, 32; 39-42]. Характеризира се с много широки и дълги ръкави и набрана пола, при жените с шлейф. При торса блиото е тясно и подчертава талията, а жените често го носят с допълнителен корсет и/или текстилен, двойноувит колан.

Често се счита, че големите триъгълни ръкави са откритие на Запада. В действителност те са наследник на широките ръкави на античната римска далматика [Dawson 2016, 193-194 ] и са носени и на Балканите. В цялостния си вид обаче блиото няма балкански аналози.

– barbette (малък подбрадник). Служи за прикрепяне на различни украси за глава. Подбрадниците отчасти навлизат и в България – един от примерите е портретът на Десислава в Боянската църква.

 

–  воал – за омъжените жени е задължително покриването на главата.

  1. Женски костюм XIII в. Състои се от:

– мантия от кадифе с подплата. Освен практична връхна дреха мантията е статусен символ, носен от мъже и жени.
– копринена рокля със сърмена бродерия, закопчана със скъпоценна брошка / фибула. През XIII в. блиото е заменено от по-леки и удобни облекла. Особено ясно новата мода е илюстрирана в т.нар. Библия на Морган (източник на изображението – Уикипедия)  Полите на роклите са много широки, което се постига с вмъкване на допълнителни клинове от плат при кроенето.

– колан с метални апликации. В Западна Европа коланите се носят поравно от двата пола. На Балканите и във Византия ги носят само мъжете. На колана се окачат чантички, кърпички и други лични принадлежности.

– barbette

– fillet – текстилна “коронка”. Може да бъде обикновена или плисирана (както в случая)

 

Литература:

Dawson 2016: Dawson, T. By the Emperor’s Hand: Military Dress and Court Regalia in the Later Romano-Byzantine Empire. S. Yorkshire, 2016. Kindle Edition

Norris 1999: Norris, H. Medieval costume and fashions. New York, 1999

Vuleta 2020: Vuleta, T. Garments with hanging sleeves: a general review with taxonomy of style and cut. ПАТРИМОНИУМ. МК, година 13, брой 18/2020, 411-454

 

Павлова 2011: Павлова, В. Колан от XIV в., открит до с. Кичево, Варненско. – Terra Antiqua Balcanica et Mediterranea (= AMV, VIII – I) издателство „Онгъл“, Варна, 2011, 461 – 479

– – –

Калина Атанасова (Бъдъмба) се занимава с исторически възстановки от 2004 г. и оттогава има множество участия в тематични фестивали и изложби. В момента е докторант в ШУ “Епископ Константин Преславски” и пише дисертация на тема “Облеклото на Второто българско царство”. Повече за работата й можете да научите в уебсайта http://badamba.info/