ТАМПЛИЕРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ: ПОД БУЛОТО НА ЗАБРАВАТА
проф. д-р Александър Николов - ръководител на катедра "Стара история, тракология и средновековна история" в СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

Важността на тамплиерите за укрепване на латинската власт в новозавоюваните територии, поне от гледна точка на Светия престол, личи и от факта, че папа Инокентий III подкрепя няколко дарения в полза на ордена, направени по различни поводи и различни лица. Така например папата потвърждава даряването на църквата „Света Луция“, известна и като „Света Фота“ край град Тива, и имението Филокалия край Солун на ордена. Първото дарение е направено на тамплиерите от кардинал презвитера на титула Света Сузана, Бенедикт, който по това време е папски легат в Романия, в името на борбата за отвоюване и защита на Светата земя (док. № 3). Второто дарение е направено пак от същия дарител със същата цел (док. № 5). Към това се прибавят даренията на земя и имущество от неколцина дарители, между които Роландино и Албертино Каноса и Хуго де Колонги, включващи имението

„Рупо“ или „Рупус“ т.е. дн. гр. Оропос в Източна Атика, а също и имота на Йоан, син на Никола де Виане (док. № 4). Кръгът на дарителите и даренията се разширява с Равано, Жак от Авен и Губерто, които предават на ордена имението Лагеран12 и селото Оизпарис на остров Негропонте/ Евбея (док. № 6). Покойният архиепископ на Тива ги дарява с един прекрасен парк (док. № 7), а в Пелопонес са им направени три дарения: селището Палиополис, дарено от Юг дьо Безансон (док. № 9), селището

11 Средновеконо селище, южно от Ламия, в долината на р. Сперхей. Името вероятно е от славянски произход.

12 Може би дн. Геракиу, Евбея.

 

Пасалан13, дарено им от Гийом дьо Реси (док. № 8) и селището Лафустан или Луфестан14/, дарено им от Гийом дьо Шамплит (док. № 10). Всички тези дарения са потвърдени от Жофроа дьо Вилардуен през 1210 г., който им дарява тогава и издръжка за четирима рицари, както постъпва и с тевтонците, и с хоспиталиерите.15

Питър Лок свързва относително многобройните дарения в полза на тамплиерите с тяхната връзка с Бонифаций Монфератски, като посочва, че в Четвъртия поход участват най-вече тамплиерите от Ломбардия. Именно на тях той разчита за налагане на свой контрол над Тесалия и Средна Гърция, където именно са им предоставени и някои владения.16 Тяхното трайно обвързване с ломбардското лоби впоследствие им създава проблеми с император Анри, който налага властта си, след като преодолява съпротивата на това лоби. Тамплиерите се оказват в губещия лагер и поради тази причина са подложени на натиск и търсят покровителство от Светия престол.17 Срещу тях се обявява и вдовицата на Бонифаций Монфератски, Маргарита Унгарска, която търси начин да запази влиянието си, след смъртта на мъжа си (док. № 12).18 Тамплиерските владения са оспорени и в Ахая, където архиепископът на Патрас се опитва да им отнеме именията Провата и Йерокомита (док.

№ 14, № 15, № 17)19, а също и в Евбея от новия ѝ владетел Равано делле Карчери (док. № 13). 20