На 31 октомври 1208 г. в своя грамота папа Инокентий III потвърждава предаването на владението Саталия в ръцете на Тамплиерския орден и неговия велик магистър. Локализацията на това владение не е напълно сигурна. Питър Лок предлага две възможности в тази посока, а именно имение, разположено на остров Евбея (Негропонте) или пък Саталия край дн. Анталия на южното крайбрежие на Мала Азия, която по това време все още не е в латински ръце, но е обещана от Балдуин Фландърски в аванс и в замяна на подкрепа, която той би получил от ордена за укрепване на властта си, още преди неговото пленяване през 1205 г. и смъртта му в български плен през 1206 г. Поради неясното разположение на това владение, тук не ще предоставим превод на съдържанието на тази грамота, но тя е показателна за една обща тенденция за предоставяне на владения на ордена в новозавоюваните земи или пък земи, които предстои да бъдат завоювани с оглед на претенциите, че Латинската империя притежава формални права върху всички бивши територии на Източната Римска империя. 7
Всъщност първото ни сигурно сведение за предоставяне на владение на Тамплиерския орден на територията на Балканския полуостров е едно писмо на папа Инокентий III до архиепископите на Атина и Неопатрас8 и до епископа на Даулия по повод на жалба на тамплиерите, че владението Сидониус/Сидони9 (отъждествявано със съвременния град Ламия в Средна Гърция), което им било предадено „ по благочестиви подбуди“ от Гуидо Пелавичино и Амеде дьо Пофоа (конетабъл на покойния вече солунски крал Бонифаций Монфератски), впоследствие им било отнето от император Анри. Там тамплиерите били построили „с големи разходи и усилия“ крепост за защита на околните земи. Според Хелън Никълсън това твърдение на тамплиерите е невярно, тъй като археологическите проучвания в района показват наличието на византийски и по-късни османски фортификации, но няма никакви следи от укрепителни работи от епохата на „франкократията“.10 Това писмо до папа Инокентий III фигурира в приложението с преведените документи под № 1. В него
6 Nicholson, H. Motivations, p. 6.
7 Lock, P. The Franks, p. 235.
8 Дн. Ипати, Фтиотида, Гърция.
9 В друга транскрипция,Zeitouni.
10 Nicholson, H., “Motivations”, 5.
като виновник за конфликта се посочва диоцезанът на Китрос, Раул де Трабалия (Раниери ди Травале), който отказва да отстъпи на тамплиерите, подареното им преди това владение, заедно с прилежащия му замък. Конфликтът не бива решен и папата е принуден да пише втори път до въпросните прелати, с молба за оказване на давление върху императора в полза на тамплиерите. В това второ писмо на папата оповестява, че Раул де Трабалия, отново с подкрепата на император Анри, овладява и друго владение на тамплиерите, Равеника11, край Сидони, също така отстъпено им от покойния Бонифаций Монфератски (док. №2). Тази преписка остава без никакви последствия, тъй като на 3 октомври 1211 г. папата отново пише по този въпрос до император Анри, с настоятелно искане да върне на тамплиерите замъка „Ситум“, в близост до Равеника, очевидно друга разновидност на името „Сидониус“ и подчертава техните заслуги в защита на Светата земя, поради които именно са им отстъпвани различни имоти. Явно е, че и това писмо остава без последствия, тъй като оттук- насетне, не срещаме никаква информация за претенции на тамплиерите върху тези отнети им имоти.