Все пак ордените на Храма и на Свети Йоан са основни действащи лица и в Петия (1217–1221), където водеща фигура е кардинал Пелагий и в Седмия (1249–1254, първият на свети Луи ІХ) кръстоносни походи. Междувременно важна роля в събитията в Палестина играе император Фридрих ІІ Хоенщауфен (1220–1250), чийто отношения с тамплиерите са доста обтегнати. Той наистина успява да постигне временното връщане на Йерусалим под властта на християните в периода от 1229 до 1244 г. чрез преговори със султан Малек ал Камил. Всъщност договорът е неуспешен,

13 Може би Пасаван или Пасава, известно от други извори, разположено в областта Мани, Ю. Пелопонес.

14 Дн. Фостена., Пелопонес.

15 Дюлгеров, Никола. „Войската в Ахейското княжество (XIII-XIV век)“, История, 3, 2015, 244–263.245. Вж също: Ilieva, Aneta, Frankish Morea, 1205–1262. Socio-Cultural Interaction Between the Franks and the Local Population. Historical Publications, St. D. Basilopoulos, Athens,1991, 149–150.

16 Lock, P. The Franks, 58.

17 Подробно по този въпрос у Bellomo, E., “Templari”, 813–820.

18 Lock, P., The Franks, 235.

19 Nicholson, H. „Motivations“, 6, Lock, P. The Franks,229, 235; Bulst-Thiele, Marie Luise. Sacrae domus militiae templi Hierosolymitani magistri: Untersuchungen zur Geschichte des Templerorden 1118/19–1314. Göttingen, Vandenhoeck und Ruprecht, 1974, 165, n. 28.

20 Lock, P. The Franks, 234., Nicholson, H. “Motivations”, 6.

защото Йерусалим е оставен на практика без защита от евентуално ново нападение на мюсюлманите, а на дватаголеми ордена е поверена отбраната му при фактически невъзможни условия. Кварталът на Храма остава под мюсюлманска власт, а анклавът на Йерусалим е обграден с техни владения, от които лесно може да се организира офанзива. Императорът обвинява тамплиерите, че симпатизират на султана на Дамаск и че дори извършват мюсюлмански ритуали в командорията в Акра. Наистина орденът смята, не без основание, че опасността за Латинското кралство идва основно от Египет. Ситуацията се усложнява и от нестихващите противоречия между тамплиерите и йоанитите, към които се прибавя и засилващият се конфликт с тевтонците, покровителствани от Фридрих ІІ. Между 1240 и 1244 г. орденът успява да се превърне във водеща сила в Палестина и дори започва да възстановява Храма на Соломон и своята цитадела, в ущърб на някогашните споразумения с мюсюлманите. В крайна сметка, през август 1244 г., с помощта на туркменски наемници бъдещият султан на Египет Байбарс прогонва християните от Йерусалим и възстановява мюсюлманската власт там. Отново обвиненията падат върху тамплиерите, които Фридрих ІІ обвинява в безсмислена агресивна политика срещу Египет и нарушаване на договора от 1229 г. Всички тези събития естествено отклоняват вниманието на тамплиерите от събитията в Латинската империя и около нея. ²¹