Венецианецът–тамплиер Бароци, приносителят на тези дарове, изобщо не е случайна фигура. Пак от писмото на Инокентий III узнаваме, че той е магистър на тамплиерите в Ломбардия т.е. тясно свързан с друг от водачите на похода, маркиз Бонифаций Монфератски и именно на него е поверено почетното действие по обявяването на Балдуин Фландърски за император по време на коронацията на новия владетел на Константинопол през май 1204 г. Знаем още, че той произхожда от фамилията, която владее впоследствие Санторини и Терасия.5
В друго свое поздравително писмо до клириците, участвали в похода, Инокентий III подчертава, че приносители на писмото са тамплиери и други уважавани негови легати. Още едно важно доказателство за присъствието на тамплиерите в редовете на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход се съдържа в писмо на император Анри (тогава все още модератор на империята) от 5 юни 1205 г., в което той информира папата за пленяването на своя брат Балдуин от българите и посочва, че овладяването на Константинопол е важна стъпка за освобождението на Светата земя и за това са съгласни всички християни и на запад и на изток и особено братята тамплиери и хоспиталиери, които „са с нас“ т.е. участват в Четвъртия поход. Хелън Никълсън не е категорична за участието на тамплиерите и хоспиталиерите в самото овладяване на Константинопол и последвалите военни действия, но е сигурна, че представители на ордените присъстват във всички моменти около учредяването на Латинската империя, подобно на други представители на католическия клир. Останалата информация относно присъствието
4 Пак там, 3.
5 Lock, Peter, The Franks in the Aegean, 1204–1500. Longman, London and New York, 1995. 234, Lock, Peter. „ The Military Orders in Mainland Greece“. In: The Military Orders: Fighting for the Faith and Caring for the Sick, ed. Malcolm Barber, Aldershot Variorum, 1994, 333–339; PL, 215, cols. 447–54.Пълна информация за дейността на Бароци по време на IV кръстоносен поход , вж. у Bellomo. Elena. Templari, „Oriente, Crociata: Percorsi di ricercas Ordens Militaresa in Italia Settentrionale“. In: As Ordens Militares. Freires, Guerreiros, Cavaleiros. Actas do VI Encontro sobre Ordens Militares, vol. 2, GEsOS/Municipio de Palmela, Palmela, 2012, 799–822; 803–813.
на тамплиерите в новите латински владения на Балканите се съдържа предимно в няколко дарствени грамоти в полза на ордена, които определят някои от техните владения и уреждат спорове с представители на други ордени, на църковните власти по места или пък с администрацията на Латинската империя, която възниква в хода на завоеванието.6