След 1312 г. ролята на хоспиталиерите нараства неимоверно, тъй като получават цялата собственост на тамплиерите в Ахая и Крит. Това овладяване започва още, докато трае процесът срещу тамплиерите, чието начало е през 1308 г. Поверена им е болницата Свети Сампсон в Коринт, заедно със казал Палиополис още през 1309 г. През ноември 1310 г. херцог Готие дьо Бриен получава всички имоти на тамплиерите в Централна Гърция, за да отбранява земите си от ромеите. През 1310 и 1311 г. преследвания на тамплиерите се провеждат само в Ахая и Крит. Не е ясно защо такива мерки не са предприети срещу тях в Евбея, която е под венециански контрол и в Средна Гърция, която е обаче уязвима зона. На практика не знаем много за съдбата на тамплиерите в Гърция, но тя вероятно не се различавала от тази на останалите тамплиери. Тъй като са малобройни обаче, е възможно да са се измъкнали частично от гоненията. Във всеки случай директивите относно гоненията срещу тамплиерите и относно съдбата на техните имоти в цяла Европа се разпростират и
23 Николов, Ал. „Тамплиерите“, 67–69.
върху структурите им в „Романия“, което ясно личи от регестите на папа Климент V24 (док. № 18, 19 и 20).
През 1314 г. земите на тамплиерите в Средна Гърция не преминават директно към хоспиталиерите, както това става в Морея и в Крит. Те са поверени на Готие Шатийон, конетабъл на Франция и дядо и настойник на Готие II дьо Бриен, невръстният господар на Атина, чийто баща загива от ръцете на каталаните в битката при Халмирос през март 1311 г. Все пак хоспиталиерите получават бившите владения на тамплиерите в крепостта Сикомино в Атика, вероятно по споразумение с Готие, за да подкрепят династията Бриен. 25
В крайна сметка присъствието на Тамплиерския орден на Балканите може да бъде документирано със сигурност само в латинските владения в южната му част. На този етап от състоянието на изследванията нямаме никакви данни за техни владения в Тракия или в територии, които в определен момент се намират под българска власт. Разбира се, това не изключва възможността отделни тамплиери или по-големи подразделения на ордена да са взели участие във войните срещу България по времето на Балдуин Фландърски и Анри д` Eно. Погромът срещу ордена затруднява неимоверно проучването на документацията, свързана с него, тъй като е възможно част от архивите му да са унищожени напълно преднамерено от победителите.