Към началото на XIII в., въпреки загубата на Йерусалим и други латински територии в Близкия изток, авторитетът на тамплиерите не е накърнен и както е видно, те запазват своите лидерски позиции в отбраната на остатъчното Латинско кралство и в кръстоносното движение изобщо. Тамплиерите продължават да са активни участници в политическите и военните начинания на Запада в Източното Средиземноморие, а също и в Реконкистата в Испания, която се развива повече от успешно. Папа Инокентий ІІІ (1198–1216) издава около 50 були в полза на храмовниците и преиздава ключовата протамплиерска була Omne Datum Optimum (от 29.3.1139 г.) на папа Инокентий ІІ, която е основа за всички многобройни привилегии, на които се радват тамплиерите. Така за сетен път орденът на Храма е изваден от юрисдикцията на всички църковни власти и поставен под директната закрила на папата. Разбира се, това му навлича омразата на представителите на клира на всички възможни нива.² Така че появата им в състава на воинството, взело участие в превземането на Константинопол през 1204 г. не е никаква изненада. Анализ на мотивите им за участие в Четвъртия кръстоносен поход (впрочем и за участието на основните им конкуренти-хоспиталиерите в това начинание) прави британската изследователка Хелън Дж. Никълсън. Тя посочва като отправна точка на своите разсъждения прословутото писмо на папа Инокентий III до новоизбрания латински император Балдуин Фландърски с дата 7 ноември 1204 г., в което става дума за предходно писмо на императора, в което той уведомява папата за превземането на Константинопол на 13 април³. Това писмо е изпратено по много доверено лице, а именно тамплиерският рицар, брат Бароци. Приблизително по това време папата изпраща и още едно писмо, този път до генуезкия подеста и народа на Генуа, в което се оплаква от генуезки граждани, предвождащи флотилия от седем

2 Пак там, с. 65.

3 Nicholson, Helen Jane. „The Motivations of the Hospitallers and Templars in their involvement in the Fourth Crusade and its aftermath“, Malta Study Center Lecture, 2003. p. 3.: https://www.academia.edu/6165358/The_Motivations_of_the_Hospitallers_and_Templars_in_ their_involvement_in_the_Fourth_Crusade_and_its_aftermath

галери, които в пристанището на Модон, иззели от брат Бароци дарове, предназначени за папата от латинския император, между които и парченце от Светия кръст. Генуезците предприемат тези враждебни действия във води, които се намират вече под юрисдикцията на техния основен противник – Венеция и въпреки протестите на брат Бароци, отказват да върнат отнетото, смятайки го за своя законна каперска плячка. Папата на свой ред призовава да му бъде върнато, онова, което му принадлежи чрез посредничеството на архиепископа на Генуа, а в противен случай заплашва извършителите с отлъчване от Църквата. ⁴